Под Рила небето синьо грее,
до Пирин вятър песен пее.
А край Благоевград, сгушен сред поля,
е Логодаж – селото на моята душа.
Логодаж, Логодаж, хубав край зелен,
с тебе всеки спомен става незабвен.
Логодаж, Логодаж, ти си моя дом,
в тебе има обич, в тебе има зов.
Сутрин слънце над лозята пак гори,
по дворове се чуват смях и детски игри.
Старите чешми разказват за света,
а Балканът пази всяка къща и мечта.
Логодаж, Логодаж, хубав край зелен,
с тебе всеки спомен става незабвен.
Логодаж, Логодаж, ти си моя дом,
в тебе има обич, в тебе има зов.
И където и да ида в чужда далечина,
ще ме връщат пак към тебе песен и мечта.
Между Рила и Пирин, под небето синьо пак,
Логодаж ще бъде винаги във моя знак.
