Вароша се оформя като отделен възрожденски квартал на християните в Горна Джумая (днешен Благоевград) в края на XVI век. Квартал Вароша се е намирал в подножието на Делвинския баир. Първото документално споменаване на Вароша е в османски документ от 1502 г.
През XVII-XVIII век Горна Джумая е предимно турски град, но единствената българска махала е именно Вароша, населявана от 150-200 семейства. Българската махала се е свързвала с турската част на града чрез три моста над река Бистрица.
През Възраждането Вароша приютява много от водещите учители и дейци на българската култура, участвали активно в революционните борби. Архитектурата на квартала е типична за епохата – къщите са каменни с дървени горни етажи и други характерни възрожденски елементи.
През XX век квартал Вароша претърпява значителни урбанистични промени – старите уличките са заменени с правоъгълна улична мрежа. Въпреки това, много от възрожденските къщи са запазени и реставрирани, като днес те служат за културни цели – галерии, работилници, центрове по изкуства.
Уникалният архитектурен облик на Вароша, съчетан с богатата му историческа и културна стойност, го правят един от най-атрактивните възрожденски комплекси в Югозападна България.
